Нова медия, нова реалност
Защо са нужни нов тип независими медии? И как могат да бъдат изградени те?
1.част
Критичен поглед над медийната действителност.
Проследявайки дейността на българския медиен ландшафт през последните години, човек и с невъоръжено око може да забележи задълбочаващите се медийни дефицити и преобладаващите конформистки нагласи на журналистите. Концентрацията на медийната собственост около малобройни олигархични кръгове, в унисон със световното корпоративно окрупняване, потвърждава тезата на Хабермас за „Колонизация от системата на капитала”. (Habermas 1981:533) В България обаче последствията от този процес са особено отчетливи, страната заема едно от последните места в Европа в класацията, определяща нивото на свободата на словото на авторитетната организация „Репортери без граници”. А според резултатите от анкетата на „Асоциацията на Европейските Журналисти – България”, проведена сред представители на съсловието, медиите в България са подложени на сериозен политически и икономически натиск.
Последователното затваряне на българските секции на трите чуждестранни радиа RFI, BBC и DW, от друга страна, лиши българските слушатели от малкото останали островчета на независимото слово. Отделна е темата как се стигна до това чуждестранните станции да олицетворяват медийната свобода у нас.
На този фон определените за обществени (но финансово зависими от държавата), БНТ и БНР трудно (особено БНТ) постигат еманципацията си от държавното управление и упражняват в незадоволителна степен своята функция. А когато това е на път да се случи, какъвто е случаят с БНР, държавното управление най-безочливо намалява размера на финансовата си субсидия. Държавата се е презастраховала от критики, че не финансира достатъчно двете медии с постановление на Министерски съвет - държавните медии се задължават да отразяват медийните предизборни изяви на политическите партии само срещу заплащане, което освен че ги приравнява с частните, допълнително засилва и без това съществуващия имуществен ценз за участие в българската политическа сцена.
Друга притеснителна тенденция е все по-ниското ниво на публичен и политически дебат. Аргументираният сблъсък между идеи и визии е заменен с лични нападки и противоборство. За това глобално явление Пиер Бурдийо казва следното „Сред свят, доминиран от панически страх да бъдеш скучен и от грижата на всяка цена да забавляваш, какъвто е светът на журналистката, а особено на телевизията, политиката е обречена да бъде неблагодарна тема, която не се допуска” и ако бъде допусната, журналистите дават „предимство на двубоя пред дебата, и на полемиката пред диалектиката” и „се интересуват повече от играта и от играчите, отколкото от залозите”. (Бурдио 2008:68-69) Този нездрав интерес на медиите, се експлоатира от политиците и техните ПР агенти и се стига до абсурдно самоомаскаряване дори на най-високо държавно ниво.
Примерите от изтеклата предизборна кампания са повече от красноречиви. Наслушахме се на безпрецедентни досега подмятания за „целувки”, „мъжка хигиена” и какво ли още не. И за да бъде картината безупречно грозна - между първи и втори тур, на червения килим в министерски съвет гастролира „примата на попфолка” Лепа Брена. Провокирана от журналистически въпрос, певицата потвърди на излизане от кабинета, че е изпяла песен пред министър-председателя, журналистическата колегия я аплодира!
Излиза, че на фона на стряскащи изборни нарушения и доказани фалшификации и измами, е похвално премиерът откровено да се забавлява в работното си време.
Тези журналисти, медии и политици определят дневният ред на обществото и дискурса на публичния дебат. И когато гражданското общество, доколкото го има, се опита да подмени този дискурс, то бива сплашвано от властта да не вдига много шум, защото „Ако продължавате да ме дразните, ще подпишем на инат.” (Борисв 2011) Пак реплика не особено скандална за родните медии. Все пак се намери кой да обясни какво означава „Риск комуникация” и „предпазен принцип”(Кърджилов 2011), но за жалост това не бе обяснено пред широката публика. Задълбочените материали стават достояние на много тесен кръг специалисти от академичните среди. Често в разговори между студенти и преподаватели във ФЖМК става въпрос за развитие на критическото мислене на младите журналисти. Но не се обсъжда въпроса за развитие на критическото мислене на самите реципиенти по отношение на медийното съдържание. Една целенасочена и дългосрочна кампания за медийно ограмотяване на аудиторията, би могла да я предпази от манипулативно влияние, митологизации и да затрудни реабилитацията на съмнителни личности в публичното пространство, както и да ограничи опитите за разпалване на етническа омраза. Друга тема за разяснения би могла да бъде причинно-следствената връзка между собствеността на едно издание и неговата редакционна политика.
Преди две години, по предложение на депутата от ГЕРБ Емил Димитров (собственик на фирма за разпространение на цигари), парламента прие решение за отлагане на забраната за пушене на обществени места, съответно - бяха предизвикани протести на граждански организации, с основен аргумент опазване здравето на хората. На тези протести репортери от водещи телевизии анкетираха протестиращите, задавайки въпросите си съвсем тенденциозно с цел да неглижират исканията на протеста и отправяйки контрааргументи като „автомобилите замърсяват повече въздуха”. В такива случаи аудиторията е тази, която трябва да може лесно да разграничи кой защитава обществения интерес.
Често явление на различни граждански протести е, че журналистическите екипи присъстват на събитието само за първите 5-10 минути след обявения час. Не изчакват хората да се съберат, а в новините излиза невярна информация за броя на протестиращите, която нерядко се разминава в пъти с действителната.
Има ли светлина в тунела?
За щастие има, в крайна сметка не сме заложници на мракобесен заговор или поне не сме дотолкова, доколкото, отказваме да приемем, че сме.
Истината е че данни за съглашение между политически, корпоративни, медийни и експертни кръгове и интереси има. Проектът „Типинг Пойнт” на „Глобална България” или съществуващият медиен комфорт, на което се радва правителството, говорят ясно за това.
Но първо - тези коалиции не са достатъчно устойчиви, второ - тяхната власт и всеобхватност са спорни, трето - на всеки две години има избори и колкото да се купуват и манипулират изборите, решаваща дума имат хората, четвърто - сред управляващия елит има все пак разумни и разбрани хора.
Освен това, въпреки всички критики към съдебната система, в България има не само формално разделение на властите, което макар и с много уговорки продължава да гарантира една относително демократична и правова рамка.
Имаме ли гражданско общество?
На този въпрос трудно може да се даде точен отговор. Обикновено се говори за зараждащото се гражданско общество. Свидетели сме на едно трудно 22 годишно раждане?! Няма ли да е по правилно да се каже, че гражданското общество е едно спящо малко бебе, малките бебета обичат да спят. Бебе, което му е вече време да пораства, още повече, че то направи вече своите първи стъпки. (1989та, 1997ма и кампанията за Странджа от 2007ма) Едно дете като проходи идва ред да проговори, за целта в началото му се говори бавно и ясно а после му се разказват приказки. Като стана въпрос за приказки, да споменем индиректно един български филм, чието заглавие се оказа изключително универсално за най-различни перафрази, нека да го експлоатираме и ние: Нашият свят, българският, е малък, а нуждата от просвещение дебне от всякъде. Подчертаваме малък за да намекнем, че задачата не е немислимо трудна. И ето, че пак се връщаме към медиите.
Има ли празни ниши в медийния пазар?
В без това неблагоприятната медийна картина определени сегменти от пазара остават полуразвити. Изчезването на RFI-България от софийския радио ефир преди две години, сложи край на съществуването на все по-популярния World Music формат в България. Освен това тази станция, въпреки ограниченията (наличие на чистота само в София) бе съумяла да спечели една вярна и специфична публика, която най-общо можем да окачествим като интелигентна и любознателна. Може даже да се говори за формирането (доколкото ми е известно без това да е било изрично преследвана цел) на квази общност около радиото, и доказателство за това е основаната във фейсбук група по повод закриването на станцията, която много бързо набра 1400 души. Подобна ниша стои незаета и при списанията, където многобройните лайфстайл издания не компенсират липсата на интелигентно и провокативно списвания преди години „Егоист”. Емблематичното музикално списание „Rolling Stone” от своя страна не засища в достатъчна степен информационният глад на меломаните относно случващото се на местната и регионална сцена, което донякъде правеше вестник „Ритъм” навремето. Нито едно от трите сравнително нови рок-радиа не успява да се сдобие с такъв култов статут, какъвто имаше рок-радио „Тангра”, това не успява да направи дори и сегашният му интернет ревайвъл „Тангра мега-рок”. Достъпни културни издания като „Лик” са приятно изключение, а вестниците „Култура” и „Литературен Вестник” по ред обективни причини (неприсъствие на всяка вестникарска сергия, високо ниво на езика и др.) са се установили като елитарни издания с ограничени тиражи.
Тези липси са свързани и със слабия пазар и могат да бъдат обяснени с най-разнообразни причини, водещите измежду които биха могли да бъдат: промяната в навиците и ценностите на реципиентите, които четат по-малко, слушат радио по-рядко, загърбват духовната си същност, напускат България и като цяло представляват социална група, която се стопява и даже се маргинализира. Естествено такова обяснение не може да бъде прието без размисъл и анализ на причинно следствената връзка, но и до каквито изводи да стигне един такъв анализ, те не биха могли да обезсмислят усилията, конюнктурата да бъде променена, защото вярата, че човек е господар на реалността около себе си е основна движеща сила в развитието на обществото.
Новите възможности. Интернет е реалност.
Глобално погледнато, надеждата че интернет пространството ще промени тази действителност, запълвайки свободните ниши и допринасяйки за развитието на гражданската журналистика са на път да бъдат оправдани. Комбинацията от продукти на контракултурата като Indymedia и Azaaz, полпулярните социални медии и мрежи като twitter и facebook и вдъхновението от арабската пролет, съчетана с последствията от икономическата криза доведе до формирането на сериозно социално движение в сърцето на западния свят.
В България първата и в символичен план най-значима победа на контракултурата е кампанията за защита на природен парк Странджа проведена през 2007 година. Природозащитната съпротива даде решителен и изненадващ отпор. Интересно е да се отбележи, че тогава разпространението на социалните мрежи като facebook едва започваше. Но чрез електронна поща , Skype, Icq, телефонни обаждания и съобщения в сайта savestrnaja.ludost.net става възможно да се организират поредица флашмобове и да се привлече общественото внимание.
Интернет медии в България:
След пионерите като Пари, Дневник и големите интернет портали, вече второ поколение лястовици размахва криле в кибер хоризонта. (E-vestnik, webcafe, Sofia live и др.). Интересно е да се отбележат и такива, които с минимални финансови средства извършват висш пилотаж в киберпространството като „Metal katahizis”, сайтът за „праведна музика”, който се радва на около 4000 уникални посещение ежедневно и оформя една устойчива общност около себе си.
Показателен е и примерът, че след сливането на вестниците „Пари” и „Дневник” в „Капитал daily”, онлайн версиите на „Дневник” и на „Пари” остават непокътнати, факт доказващ по-голямата устойчивост на онлайн изданията пред техните предшественици.
Статистиката:
Статистическите данни дават ясна картина за това какви възможности за развитие има медийният интернет пазар, особено сред младите, интелигентните и средната класа. Според изследване, публикувано през 2008г., една трета ог българите имат достъп до интернет. Сред групата на 15-19 годишните този дял достига до 92%. Сред висшистите 83% разполагат с интернет. По-богатите също са сред ползващите интернет ( 79% от деклариралите доход над 800лв. месечно) (Ангелов 2008) в-к Капитал, бр. 43 октомври 2008
Бележка:
Част 2 ще се занимае с това как може да бъде изградена една нова независима медия вдъхновена от максимата изречена от Ричард Бъкминстър Фулър:
„Никога няма да може да промениш нещата чрез борба със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който да направи съществуващия модел остарял.”
Източници:
J. Habermas, Theorie des kommunikativen Handelns (Bd. 1: Handlungsrationalität und gesellschaftliche Rationalisierung; Bd. 2: Zur Kritik der funktionalistischen Vernunft), Frankfurt a.M. 1981
Бурдийо Пиер, (2008). Ответен Огън. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”
Б. Борисов, (2011) http://www.youtube.com/watch?v=_x7vRyJYQoY
Няма коментари:
Публикуване на коментар