вторник, 26 април 2011 г.

ПРОФИЛ НА ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ „ТРАКИЯ” /по-известна като ПОТВ - ПЛОВДИВСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ/







ПРОФИЛ НА
ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ „ТРАКИЯ”
/по-известна като ПОТВ - ПЛОВДИВСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ/



            Телевизията е създадена преди 11 години, на шеговития  1. април, заема ефирната чистота на тогавашната телевизия „Тракия”, собственост на банкера Христо Александров, която дотогава не е формирала собствена програма а е излъчвала програмата на телевизия „7дни”. Така започват перипетиите по български; Телевизията подава документи за регистрация в НСРТ като обществена телевизия но не получава отговор, години наред. През 2003 г. държавата налага със задна дата непосилни такси за излъчване и медията се отказва от ефир. От тогава Пловдивската обществена телевизия се предава по кабел основно от оператора „Евроком”.

В началото на 2007г. без предупреждение „Евроком” спира сигнала на пловдивската медия. Започват обвинения и пазарлъци междувременно телевизията започва отново да предава програма в един пловдивски квартал чрез оператора „Кейбълтел”. Накрая регулаторния орган СЕМ се намесва за разрешаването на спора между „Евроком” и „ПОТВ”, и оспорва правото на телевизията да се нарича обществена. Медията си връща старото име и до днес официалното й название е Пловдивска телевизия „Тракия”. От есента на 2007г. тя отново започва да предава рпограмата си и през оператoра „Евроком”.

С годините медията се превръща в най гледаната пловдивска медия. Днес тя  излъчва програмата си в трите пловдивски кабелни мрежи, както и в над 20 селища в региона. ПОТВ може да бъде гледана в интернет на http://www.potv.eu


                               
ПРОГРАМА

Телевизията е поли тематична с подчертан регионален облик. Център на програмата са регионалните новини, които са сред най-гледаните от пловдивчани, телевизионни програми. Те се излъчват 5 пъти през деня. 80 до 90% от излъчваната програма е собствена продукция.

            На сайта на телевизията, относно харктера на програмата, ще прочетем следното ”Политиката на телевизията може да се определи като либерална, защитават се гражданските права, етническата толерантност, зрителите се въвличат ежедневно в дебати, но не се спекулира с популизъм и национализъм”.

 
Основни предавания:

"ПЛОВДИВСКИТЕ НОВИНИ"
Какво се случва в Пловдив в града, в квартала и на улицата?
Новините се излъчват денонощно, но основните новинарски емисии са в 17.30, 19.00, 20.30, 22.30 и 24.00. Новините от 17.30 са с жестомимичен превод.
В емисиите има постоянна рубрика "Зрителите стават новинари", новини, подсказани от  зрители.

"ТВ ОМБУДСМАН"
Всяка вечер от понеделник до четвъртък Любомил Лазаров кани гости и коментира теми, към които зрителите проявяват интерес. Често в предаването се намират ре
шeниaтa на наболели проблеми. Начало 17.50.


"ВАШИТЕ ИСТОРИИ"
Ежедневно в 18.50 "водещият и бутащият" Петър Краевски представя новите истории, изпратени по пощата или по мейла, заснети с любителска камера, джиесем или открити в интернет, а във вторник от 19.25 ги класира с помощта на зрителите с чувство за хумор.


"ГУСТО, МАЙНА, ФИЛИБЕТО"
Пловдивските чешити, разпитвани от Любомил Лазаров. Единственото предаване в света, където се говори не на "господине", а на "майна. Сряда от 19.20.

"ГОЛЕМИЯТ СЪВЕТ"
В дните, предхождащи заседанията на Пловдивския общински съвет, в студиото на телевизията се канят общински съветници, подкрепящи или оспорващи проекторешения, които ще бъдат гласувани на следващия ден. С помощта на откритите телефони може да се чуе и гласът на обикновените хора.


"ЕДНА ПЛОВДИВСКА СЕДМИЦА"
Обзорно политическо предаване с водещ Димитър Русков. В студиото гостуват политици, бизнесмени и журналисти, свързани със събитията, дали облик на изтеклата седмица. Петък от 19.20


"АСЯ В СТРАНАТА НА ТАЛАНТИТЕ"
Всяка събота водещата Ася Антонова и режисьорът Петър Алексиев канят в голямото студио на ПОТВ младите таланти на Пловдив и областта. Начало 13.00


"ТРИТЕ ПЛОВДИВСКИ НАЙ"
Почти всеки ден от 15 часа, а след това в 20.50 се представят личности и събития от историята и днешния ден на града.


"ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ"
Два пъти в месеца във вторник от 19.20 около заседателната маса в студио 3 се събират експерти -хора, които са доказали, че знаят и могат. Те разказват за своите проблеми и предлагат как да се решат проблемите на града.
Рубриката се излъчва съвместно с Пловдивския бизнес експертен съвет.


"ОБЩЕСТВЕНА ПРИЕМНА" Всяка делнична сутрин, веднага след прегледа на печата, дежурният редактор на новините застава зад открития телефон. Няма тема, няма ограничения - зрителите са поканени да споделят всичко, което ги вълнува и да коментират градския политически и обществен живот.


"ГЛАШАТАЙ" Информационна програма, пълна с новини, истории, съвети, полезни адреси и телефони. Излъчва се следобед и през нощта.Продуцент Петко Шойлеков.

Това са основните предаванния даващи на телевизията един публицистичен и общественополезен характер.


ФИНАНСИРАНЕ

„Медии с човешко лице”

Конкретни предавания и продукции на ПОТВ са финансирани - продуцирани от сдружение „Медии с човешко лице”. Това е паралелна на телевизията организация, която набира средства по различни програми стимулиращи независимите медии със цел изграждането на по-пълноценно гражданско общество.

             Телевизионните проекти, се изпълняват по програми на  Европейския съюз, Американската агенция за международно развитие към правителството на САЩ, Световната банка, Фондация за развитие на гражданското общество, фондация"Отворено общество", Фондация за реформа в местното самоуправление, Фондация "Крал Бодуен"- Белгия, "Обединени холандски фондации" и много други.

            Благодарение на това сътрудничество са реализирани редица проекти като; „Лице в лице”, „Съдът от близо”, „За корупцията”, ”Напук”, „Уважаеми граждани”’, „Различни с равен шанс”, „Гражданска трибуна”, „Градът и махалата” и др.

            Друг основен източник на финансиране е продажбата на рекламно време и то особено в предизборни периоди. Структурата на аудиторията показва превес на обществено активните граждани, ко
eто прави телевизията особено търсена от политическите партии. 

            Телевизията не само не получава субсидия от държавата но и се налага да плаща на кабелните оператори за разпространението на нейната програма и за да оцелее прилага най различни хватки като спестява от осигуровки, организира курсове за репортери и обучава начинаещи политици как да се държат пред камера.    

          
СТРУКТУРА

            На въпроса ми „Как е изградена телевизията, каква е нейната структура?”
Евгений Тодоров, нейният главен мениджър ми отговаря: “всичко се прави от всички” и все пак;

Евгений Тодоров –главен мениджър, главен редактор и водещ. Така шефът на телевизията е от двете страни на кадара.

 Пред кадър:
Журналистическия екип е съставен от още шест водещи, от които всеки води новини и поне едно предаване; Димитър Русков, Ралица Господинова, Васил Трайков, Илиян Велков, Мария Гарванова, Любомил Лазаров.

Зад кадър:
На щат са назначени трима оператора, двама режисьора, петима специалиста по пост продукция, трима излъчване и трима счетоводителя. Петима рекламни агента се грижат за материалното обезпечаване.  


Техниката е смесица от професионална и битова, тъй като развитието на технологиите, според Евгений Тодоров е толкова бързо че битовата техника за месеци догонва параметрите на професионалната. „Царе сме в прилагането на полупрофесионална техника в професионални условия” каза още шефът на медията.
Телевизията разполага с две студия и две общи апаратни към тях.
Управителят на телевизията не е оптимист за бъдещата цифровизация на електронните медии и смята че тя ще доведе до нова финансова зависимост на медиите. Интернет е посредника, на който телевизията възлага повече надежди.

АНАЛИЗ
   
            „Нашата кауза е Пловдив” казва Евгений Тодоров. ПОТВ е телевизия с ясно конотиран регионален характер. Предавания като „Густо, майна, Филибето” и „Трите половдивски най”-култивират локалното, обогатявайки общото, това е един добър пример за градивен местен патриотизъм.


                                  
             Ако погледнем малко по-критично, можем да кажем че ПОТВ е телевизия хибрид донякъде обществена, донякъде комерсиална. Освен че съдържа реклами в програмата, можем да открием и предавания със съмнителна обществена полза като предаването „Мъдрост и тайнство” на маг Мариела.    

Телевизията обаче е функция на обществото, негово отражение, понякога криво но отражение. Телевизия по български е ПОТВ, професионална с битова техника, прави се с битови средства но с мерак. С ищах за промяна – въздействие над обществото, в помощ и негова услуга, за това е обществена. Макар и оспорвана, заслужена е тази титла. Доказателство са наградите, които телевизията е получила, отзивите на зрителите и дългия списък от телевизионни проекти осъществени съвместно с неправителствени организации.
                            
 ПОТВ спомага за обществен контрол над институциите, като прави тяхната дейност по-прозрачна и като подлага властта на своебразен публичен „съд”. Излъчват се заседанията на общинския съвет, обсъждат се предварително неговите проекторешения, снимат се възстановки на актуални съдебни процеси и се търсят решения на наболели проблеми. Колкото повече бели лястовици като ПОТВ би имала нашата демокрация, толкова по-малко фасадна би била тя. Ползвайки се от опита на ПОТВ би било добре някои наши медии да преосмислят пътя, по който са поели, особено, тези  които са натоварени с обществена функция.
             Правенето на обществена телевизия, според Евгений Тодоров се обезсмисля от самия закон за радио и телевизия, тъй като не давал абсолютно никакви преференции, а само ограничава. Да абсурдна ситуация, как да анализираш абсурда? Та то е трудно да го опишеш, камо ли да го анализираш.

Нещо гнило има в България.


Снимки: Дорайд Ал Хафид

Говорилня до безгласност и „героите” в безопасност


                                               


                                Говорилня до безгласност
                                 и „героите” в безопасност


Огромни информационни масиви съдържащи новини, репортажи, коментари и компромати заливат днес медийната ни действителност. Десетки вестници, интернет сайтове, блогове, радия и няколко национални телевизии се надпреварват за вниманието на реципиентите. Какво по-хубаво бихме си казали пред тази перспектива преди 22 години, когато едва се бяха появили първите дисидентски движения и когато траекторията на медийния дискурс се движеше между официозния в-к „Работническо дело” и заглушаваното радио „Свободна Европа”. Да, но, докато въпросната поляризация (макар и не всекиму видима) бе лесен ориентир за това коя система е „по-добра”, то днес „информираното” ни общество е изправено пред ново предизвикателство – да търси истината в потоците от информация и дезинформация, поднасяни от медиите, който все повече обслужват нечии частни интереси. Както обяснява известният немски философ Хабермас в своята теория за комуникативното действие, днешният свят е „колонизиран от системата на капитала”, която упражнява пряк контрол върху средствата за масово осведомяване. Този процес сякаш още по силно се наблюдава у нас след залеза на партийната преса и особено след разбиването на двуполюсния модел. Хабермас още през далечната 1961 г. в изследването „Студентът и политиката” казва, че с изчезването на „класовите партии” и превръщането им в модерни „интеграционни партии” разликата между тях се изгубва, с което политическото противопоставяне се „формализира”.  
Повече от очевидно е, че докато главни медийни теми са барбекюто на Цветан Цветанов, мокрите поръчки на бившия Главен прокурор, хонорарите на Доган, телефонния списък на Красьо Черния или дискотечните подвизи на излежаващия присъда Митьо Очите, се изпуска дебата за една от основните точки от дневния ред на обществото – законотворчеството в Народното събрание, където отявлени лобисти като депутатът Емил Димитров трескаво прокарват законопроектите си. Най-лошото е, че разкритията за делата на горе споменатите медийни герои, макар да служат за димна завеса, в повечето случаи са реални, но и те остават без никакви последствия. Какъв стимул има един разследващ журналист да заложи живота си, когато даже неговите колеги коментират разобличаващите факти като нещо по-скоро любопитно, отколкото скандално?! Не случайно повечето разкрития не са плод на журналистически разследвания, а биват снасяни от „журналисти” като Георги Стоев, Боби Цанков и Огнян Стефанов. Или идват от „политици” като Яне Янев. Тази подмяна на „роли под светлината на прожекторите” (Ъ. Гофман) гарантира само едно - лошо представление. Това представление обаче е „интерактивно” и ние сме част от него, то е нашият живот, то подменя езика, кода на общуване, в началото се усеща като лека настинка, после добива симптомите на треска и след това идват хроничните гърчове, които ни разтърсват след всяка криза, заменка или екзекуция. Задача и дълг именно на Журналистиката и на мислещите и добре говорещи хора е да се стремят да обърнат хода на този процес. Витгенщайн пише „философията е борбата на нашия разум срещу опорочаването на нашия език” и допълва „Целта е да покажем на птичката изхода от кафеза”*. А кой не обича да лети?

*Всички цитати са свободен превод от немски.

ОГЛЕДАЛНИЯТ СПЪТНИК НА ЕДИН ТВОРЕЦ -представяне на книгата "Милостта на малките огледала"

ОГЛЕДАНИЯТ СПЪТНИК НА ЕДИН ТВОРЕЦ
Матова сива корица, поръсена с бели зайчета и червена лента, в която на обратно е изписано заглавието „Милостта на малките огледала”. Така изглежда последната книга на Вергиния Захариева. Разгръщаме я и текстът се изсипва в нас като през широка метална фуния, на равномерни големи бълбукания.
Това е втората книга на Вергиния. След романът „Девет зайци” идва ред на  сборника от есета, разговори и проекти. Книгата е своебразен спътник на авторката, тя показва линията на нейния творчески живот, хората с които разговаря, мислите, които мисли и проектите който реализира. Един спътник облепен с малки огледалца, в които авторката непрестанно се вглежда, търси, намира, изучава, поглъща и показва. И хубавото е че всичко това не идва самоцелно. Вергиния от години култивира желанието си за споделяне и съумява да го прави по все по-изтънчен и красив начин. Показвайки ни своя пряк път към себе си, тя помага и на други да преоткрият същността си.
Спътник на книгата е дискът „Медуза”.  Аудио проектът представлява документален запис на звуците в старинно водно хранилище на Истанбул. Резултатът: неземна акустична красота извираща от недрата на града.

Nachricht über facebook aktivismus. Geschrieben von mir für www.diagramm.net


Die Facebook Seite ,,Free Palestine ist wieder verfügbar, nachdem sie von Moderatoren des sozialen Netzwerkes für eine Woche geschlossen war. Die Seite genießt die Anerkennung (Gefallen) von über 200 tausend Internet Benutzer. Nach den Begründer der Seite „die Leitung von Facebook hat sich entschieden den Zugang zu der Seite wieder zu erstellen nach Einmischung der Katarische Fernsehstation Al Jazeera“. Eine andere Seite (Third Palestinian Intifada), die für eine neue Intifada (Ausbruch) gegen Israel herbeiruft gewinnt merkwürdig schnell an Popularität. Stündlich einbeziehen sich über 2000 Sympathisanten, dessen Anzahl 325 tausend übersteigt. Dies hat Israeli Minister von Information und Diaspora Yuli Edelstein so beunruhigt, so das er laut Ynetnews ein Brief an der Facebook Begründer Mark Zuckerberg geschrieben hat, wo er die sofortige Schließung der Seite fordert.  
   

Двадесет години митингова демокрация (декември 2009г.)



            Двадесет години митингова 
                          демокрация.




Съвсем скоро се навършиха цели двадесет години от най-повратната точка в новата ни история. 10 ноември 1989 година е дата, дала много надежди на своите съвременници и събудила страховете на други.

Много се изговори през последните дни за това дали преходът е успешен или неуспешен, дали е завършил или не. Отговорите естествено бяха разнородни. Но всички коментатори бяха единодушни в едно: преходът е бил дълъг и мъчителен. А защо бе така, е въпрос, на който колкото по-откровено и задълбочено си отговорим, толкова по-добре ще опознаем близкото си минало, а оттам и себе си.  

Изначално трябва да споменем, че желанието за реформи на българската комунистическата върхушка не бе продиктувано от любов към демократичните ценности или от някакви внезапно появили се либерални прозрения. Дали успехът на „доктрината Рейгън”, насочена срещу социалистическия блок, или съвкупността от много икономически и социални фактори, предизвикваше рухването на берлинската стена, анализаторите ще спорят още дълго. Така или иначе, вятърът на промяната набираше скорост и се превръщаше в ураган или, както би казал другарят Димитров, Колелото на историята се беше вече завъртяло.

Премълчаването на  катастрофата в  Чернобил, обгазяването на град Русе, авантюрата ”възродителен процес”, икономическите трудности, нарастващият дефицит на хранителни стоки и режимът на тока бяха все фактори, които повече и повече стискаха примката на Живковия режим. Но това не е всичко - процесите в страните от вишеградската тройка (Солидарност, Харта 77), Горбачовите директиви за гласност и перестройка окуражават най-представителната част от българската интелигенция за първи път, след смазването на горянското движение, да се организира в няколко дисидентски движения. Постепенно се появяват „Комитетът за защита на град Русе”, „Дискусионния клуб за защита на гласността и преустройството”, „Екогласност”, профсъюзът „Подкрепа” и  Сдружението за защита правата на човека.      

Въпреки появата на дисидентски движения   българското общество не разполагаше с достатъчно потенциал за извършване на това колосално изменение – преминаването от тоталитарен социалистически строй към демокрация и пазарна икономика. Страната ни се изправи пред морален и културен дефицит. Социумът още в първите месеци след „дворцовия преврат” се разцепи на две крайно непримирими групи - радикално настроените носители на промяната срещу консервативните и патриархално ориентираните. Последните не бяха задължително поддръжници на комунистическия режим, но бяха подвластни на неговата пропаганда и стереотипи, което изигра изключително негативна роля върху демократичния процес. Интересното е, че тази пропаганда много често не бе явна и официално отправена от комунистическата партия. Съществуваха нагласи в обществото, които говореха за твърдо отказване да се възприеме идеята за промяна. Перспективата за по-малко държава и повече лична отговорност не бе популярна сред бройлеромислещите. Тези нагласи и страхове бяха умело използвани от противниците на настъпващата либерализация.

Така къде явно, къде подмолно, бе дискредитирана демократизацията. Възтържествуването на циничният манталитет удави наченките на зараждащото се гражданско общество. Разколът в обществото бе повсеместен.

В името на „мирния преход” и „националното съгласие” процесите в обществото бяха удържани и с малки изключения не се стигна до радикализиране на обстановката, което попречи да изживеем напълно, нужният може би катарзис. Не бе казана цялата истина за миналото, за престъпленията на комунистическия режим. Не се извадиха досиетата тогава, когато трябваше да се случи това. Провали се търсенето на съдебна отговорност от партийните ръководители за извършените престъпления. Благодарение на това с помощта на кадри от „бившите” тайни служби започнаха да се плетат видими и невидими мрежи от престъпни структури,  Останалото е криминална хроника…

Мутант в супата?

Представете си следната ситуация...

Септември 2020 г., софийски ресторант
– Добър ден.
– Добър ден, заповядайте!
– Едно меню, ако обичате!
– Разбира се.
След 5 минути:
– Избрахте ли си?
– Да, ако обичате, едни пържени картофки "BASF" с кетчуп "Кремиковци", ребърца "Michelin" по марокански и салата "adidas".
– За пиене?
– Един газиран "Shell" моля!
– Хляб желаете ли?
– Какъв имате?
– "Mason’s", "AlArabia", "Рос нефт" и "Bayer".
– Ох, знам ли вече, какъвто ми препоръчате, само да не е на "General Motors" че не мога да заспя от него.
– Не се безпокойте, вчера го спряха… Житото им "GM-multy active" било с ген на бухал, за да расте и нощем, но се оказало, че води до трайно безсъние. Ще ви препоръчам пълнозърнест на "Mason’s" - миналия месец спечели награда за най-малко странични ефекти.
– Добре, две препечени.
– За дамата?
- .....
– Здравкеее, опомни се! Тебе питат, в ресторанта сме, ще можеш ли да хапнеш нещо?
– Ааа… Аха… Не… Не ми п о н а с я вече.
– Имаме био меню, ако…
– Не, не можем да си го позволим, но ще ви помоля, понеже дамата май вече е само на системи, ако имате малко планктон?!
– …Ааа… нали знаете трябва да сме дискретни!
– Разбира се, разчитайте.
– Тук не сервираме, но ще ви завия за вкъщи.
– Много ви благодаря.
След 25 минути:
– Хареса ли ви господине?
– Ъъъ… Както обикновено :/
– Десерт ще желаете ли?
– Нещо по-така?!
– О, да, парфе "Suzuki" с гени на делфини и от последните диви пеперуди – силно еуфорично.

Ако този въображаем диалог ви се струва плод на параноична фантазия, ето ви малко reality check за отрезвяване:

ЩО Е ТО?
- Генно модифициран организъм е такъв, на които му е добавен ген от друг организъм. Идеята е един "полезен" ген, да кажем за студоустойчивост на някакво студоустойчиво растение, да се предаде на друго, така че то да може да вирее и на по-студено.
- Звучи прекрасно, но генното инженерство е твърде млада наука с много неизвестни. Така например генетиците не знаят къде точно ще се вгради новият ген в хромозомата. Не могат също да бъдат сигурни дали следващото поколение на новият организъм ще притежава същата генетична модификация.
- Освободени пък в природата, гените на новите организми могат да прескачат върху гени на други организми, последствията от което са още неясни, но от тук нататък контролът над разпространението на генетично модифицирани организми става невъзможен, което увеличава потенциалният риск, както за био разнообразието, така и за човешкото здраве.
- За да отговори на тези въпроси и предизвикателства, на науката са й нужни десетилетия. Но индустрията, поблазнена от новите възможности на генното инженерство, не желае да чака.

И К’О СТА’А ?!!

- 1982 г. учени на американския химически концерн "Монсанто" разработват първото генно модифицирано растение. Компанията е лидер в производството на пестициди за селското стопанство и насочва изцяло дейността си в посока "Биотехнологии". "Монсанто" патентова новите си сортове, чрез генна модификация ги прави устойчиви на своя токсичен пестицид "Roundup" и обещава на земеделците по-големи добиви. Компанията извършва световна инвазия на пазара на сортови семена, като изкупува над 50 специализирани фирми из целия свят и така реализира около 90% от търговията с ГМ семена, контролирайки почти 8% от световната обработваема земя.

Една от средносрочните цели на компанията е през 2020 г. всички сортови семена навсякъде да бъдат генно модифицирани и патентовани. За целта "Монсанто" ангажира цели научни институти и правителства. През 2005 г. компанията е изобличена за подкупването на държавни служители в Индонезия, за да прикрие научен доклад относно ГМ памук и е глобена с 1.5 милиона долара.

Апетитът за печалби и контрол над хранителните ресурси привлича и други химически гиганти в бизнеса, като "DowChemical" и "DuPont" , все корпорации, известни като разработчици на изключително вкусни неща като: напалм, ядрени бомби и диоксин. Те са в изключително добри "отношения" с властите във Вашингтон, които лобират из целия свят, за да защитят интересите им.

Последствията:
– През 1989 г. в САЩ избухва епидемия, причинена от ГМ хранителна добавка, съдържаща триптофан на японската фирма "Шоуа Денкп". Умират 37 души, а над 1000 остават инвалиди.*1
– Земеделците стават зависими да купуват всяка година нови семена, защото ГМ семената са терминатори и не се репродуцират.
– С годините пестициди изтощават земята, а плевелите стават резистентни към тях. Земеделците пък, за да надвият плевелите, завишават нивата на токсичните пестициди. (Това създава една отровна среда особено опасна в малки стопанства от третия свят, където селяните живеят непосредствено до нивите си.)
– Селата опустяват, а земеделието се индустриализира, това лишава милиони хора, от възможността сами да отглеждат прехраната си, а удължаването на продоволствената верига води до неминуемото оскъпяване на земеделската продукция.
– Годишно стотици фермери са подложени на съдебно преследване. Често посевите на фермери, отглеждащи конвенционално земеделие, биват заразени чрез прелитащи полени от съседни ГМ посеви и фермерите биват съдени за това, че са "нарушили патентното право" и "интелектуалната собственост". Типичен пример е случаят с канадския фермер Пърси Шмайзер, обвинен от "Монсанто" че незаконно е засадил рапицата "Round up ready". Шмайзер е принуден да води дълга съдебна битка, но в крайна сметка доказва, че естествено култивираната му рапица е заразена от тази на "Монсанто". Канадският фермер се превръща в символ на съпротивата срещу "биотехнологичните" корпорации.
– В Индия хиляди памукопроизводители са изпаднали в омагьосан кръг. Там на пазара вече няма семена за конвенционален памук и те са принудени да купуват ГМ семена и пестициди за тях от "Монсанто", което им излиза хиляда пъти по-скъпо. За да смогнат финансово, неплатежоспособните стопани прибягват до услугите на лихвари и примката около вратовете им така се затяга, че за няма 10 години се самоубиват 125 000 земеделеца. Да, 125 000 не е грешка. ("The GM genocide", Daily mail, November 2008)
– Нарастват случаите на генетично замърсяване, което се отразява сериозно на популациите на пчели и пеперуди особено в САЩ, където голям дял от обработваемите земи са посети с ГМО. Както знаем, пчелите са основният естествен опрашител на растения сред насекомите и като такива представляват важен фактор за опазване на био-разнообразието.
– Германия, Франция, Австрия, Унгария, Гърция и Люксенбург забраняват отглеждането на генно модифицирана царевица MON 810 с аргумента, че крие рискове за биоразнообразието и човешкото здраве.*2

А У НАС?*
България е една от страните с най-голямо био-разнообразие в Европа и относително чиста (все още) околна среда, с традиции и име в отглеждането на маслодайна роза, тютюни, лозя, овошки и зеленчуци. Известни са и качествата на българското кисело мляко, овче сирене и богатият на витамини пчелен мед. Все предпоставки за развитието на най-перспективното и доходно земеделие – производството на екологично чисти био-продукти. Това налага българското правителство да води изключително отговорна политика в тази област.

- През 2005 г. народното събрание приема един силно рестриктивен спрямо ГМО закон. Независимо от това в края на миналата година край Шумен бяха открити полета , незаконно засети с генно модифицирана царевица.
– През ноември 2009 г. представителят на "Монсанто" за България заявява на Националния панаир на семената: "Законодателството се променя много бързо и много скоро ще имаме възможност да засяваме генетично модифицирана царевица."
– Дни по-късно, на 27 ноември, Правителството внася в Парламента законопроект за генно модифицираните организми, който изцяло отговаря на очакванията на "Монсанто". Мотивът за внасянето на новия закон е, че Еврокомисията ни го налагала и ни грозяла опасността от налагане на санкции, което звучи много пресилено в момент, когато Еврокомисията обмисля да разшири правото на страните-членки да решават сами дали да култивират ГМ растения. Премиерът даже увери, че е против "генно модифицираните същества"! И Правителството било против, което не попречи на Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, на съвещания на Съвета на министрите на Европа, да гласува ТРИ ПЪТИ "ЗА" освобождаването и вноса на определени ГМ култури в рамките на ЕС.
– Законопроектът предизвика силно възмущение в обществеността. Редица неправителствени и браншови организации се обединиха в инициативен комитет "България свободна от ГМО". Организираха се шествия и протести из цялата страна.
– В подкрепа на законопроекта и "биотехнологиите" американският посланик Джеймс Уорлик публикува статия във в-к "Сега", в която дипломатът класифицира аргументите на противниците на модифицираните култури като "дезинформация и необосновани страхове". Някои видяха в това груба намеса във вътрешните работи на страната.
– След сага от преговори и заседания на Комисията по околната среда и водите към Парламента управляващите привидно отстъпиха. Министър-председателят Б. Борисов и Председателят на Народното събрание Цецка Цачева дадоха уверения пред медиите и в лични срещи с протестиращите, че ще се съобразят с всички техни искания и специално, че няма да допуснат ГМО извън лабораториите.
– Само след няколко дни се разбра че обещанията няма да бъдат спазени. Комисията по околната среда и водите гласува законопроекта на второ четене, даже без да изслуша исканията на неправителствените организации. Законопроектът в последния му вариант дава зелена светлина за полевите експерименти с ГМО и освобождаването им в природата. Освен това отстоянието за посев на ГМО от защитените територии по "Натура-2000" не обосновано се намали от 30 на 10 км., което, ако погледнете картата, ще видите, че е крайно недостатъчно, за да гарантира неразпространението на ГМО върху българска земя.

КАКВО СЛЕДВА?

1. Сценарий - белият кон: В последния момент Б.Б. се явява на бял кон и ритва закона, налагайки изменения, които да удовлетворят общественото мнение, което е абсолютно в негов стил. Остава открит въпросът за евентуалния ангажимент на Борисов към американския посланик и Председателя на ЕК Барозу (явен лобист и привърженик на ГМО).

2. Сценарий – най-вероятен: Когато четете този текст, новият закон ще е минал най-вероятно и на второ четене в пленарна зала. Най-вероятно Президентът, както обяви по-рано, ще наложи правото си на вето и ще го върне за преразглеждане (а има и да си връща за "Втора ядрена"), после най вероятно в парламента ще му бъдат направени 1-2 козметични промени, както стана със Закона електронните съобщения. После закономерно текстът ще отиде в печатницата и "Държавен вестник" официално ще обяви началото на края на българската продоволствена независимост.

3. Сценарий – продължение на втория, също така обречен: Президентът прибягва и до втората си закана, а именно да внесе в парламента предложение за свикване на референдум по въпроса. Тakова развитие ако не друго, поне ще покаже на практика, че "Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление" е трудно приложим. Първо - защото решението за свикване трябва да бъде взето от мнозинство в народното събрание (алтернативата е събирането на подписка "съдържаща подписите на не по малко от 500 000 български граждани с избирателни права") и второ - даже да се стигне до национален референдум, за да бъде прието решението му, в гласуването трябва да участват не по-малко гласоподаватели от участвалите в последните парламентарни избори. В цифри казано 60.2% или 4.2 млн. души. Дали това е постижимо е трудно да се гадае. От една страна имаме голямо обществено неодобрение на ГМО (между 71% и 80% от запитаните според различни соц. агенции) от друга страна, най-големият досега протест срещу ГМО събра едва 1000 души.

Глас народен – глас божи, но когато само шепти, дори сам не се чува.
 


(Публикувано в Дневник_online на 17. март 2010г.)
http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2010/03/17/874720_mutant_v_supata/

Използвани източници:
1* An Centers for Disease Control and Prevention. Analysis of L-tryptophan for the etiology of eosinophilia-myalgia syndrome. MMWR 1990;39:589-91.